СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ:
 
В световен мащаб, от десетилетия се разглеждат въпросите, касаещи новите знания, умения и компетентности, които съвременния човек трябва да притежава, с оглед неговата успешна реализация. Акцентира се върху ранното детско развитие като ключов инструмент за постигане на положителни резултати. Призовава се за развитието на знания, умения и компетентности за постигане на икономически растеж и заетост и за увеличаване на мотивацията за учене през целия живот. В инициативи като „Младежта в действие“ и „Програма за нови умения и работни места“ се подчертава необходимостта от по-гъвкави модели на обучение, които могат да подобрят навлизането и напредването на пазара на труда, да улеснят прехода между етапите на работа и учене и стимулират валидирането на самостоятелното учене.
В процеса на обучение могат да се разглеждат два типа учебна дейност на учениците. Единият е свързан с дейност на учениците по време на урока, а другият – по време на самостоятелна учебна дейност в час или при изпълнение на домашни задачи и други задания, свързани с разработване на практически проекти.

 
РАБОТА ПО ПРОЕКТИ:
 
Работата по учебен проект дава възможност да се придобият и тренират важни умения. Учениците разгръщат творческата си личност, учат се на самостоятелност, отговорност и увереност в собствените си способности и по този начин се стимулира бъдещото им развитие. Чрез проектите учениците се научават да прилагат наученото за решаване на задачи за самостоятелна подготовка. Създаването на проекти от учениците е средство за активиране на познавателната дейност, за развиване на креативност и за формиране на определени личностни качества.
 
Под проект се разбира работа, която има точно определена цел и трябва да доведе до получаване на очаквани резултати. Постигането на целите трябва да стане в зададен срок и да бъде извършено с усилията на определена група от изпълнители. Основната задача на обучението по метода на проектите е изучаване, усвояване и прилагане на научения материал от учениците с помощта на учителя. Учениците трябва да се опитат сами да разберат каква е целта на проекта, да планират, да изпълняват и да оценяват.
 
Учениците са пряко ангажирани в разбирането на факти, идеи при непосредствен и пълен контрол на дейността от учителя. Те четат, пишат, дискутират или участват в решаването на проблеми, т.е. поемат задачи от по-висок клас, като например анализ, синтез и оценка, което позволява едновременно да реализират различни дейности и да разсъждават върху това, което правят. По този начин пасивното учене – слушането на учителя, се трансформира в активно и представлява всичко, което учениците правят в класната стая.
 
Тогава ученикът не зависи от учителя, а става негов партньор. Затова и активното учене се определя като приятно, мотивиращо и ефективно. Активното учене е в тясна връзка със самостоятелното учене в училище. Двата процеса водят до общия желан резултат, свързан както с усвояването и затвърдяването на определени знания от учениците, така и с изграждането на увереност и формирането на компетентност по отношение на собственото им учене във всички негови етапи и особено в етапа на самооценяването и рефлексията върху всеки един от тях.
 
ОСНОВНИ ПРЕДИМСТВА:
 
 дава информация за личната гледна точка по поставената задача;
 дава информация за развитието и постиженията, за действителното състояние на постигнатите резултати от учебния процес (т.е. обратна връзка);
 предоставя възможност за личностна изява (ученикът сам представя проекта си);
 учи учениците да защитават тезата си;
 учи на работа в екип; подкрепя креативността;
 дава самочувствие за свършена работа и увереност във възможностите;
 създава се неформална обстановка в клас;
 управление на времето.
 стимулирането на мотивация за работа и участие в дейностите;
 развиването на критическо мислене;
 формирането на специфични компетентности и отношения:
 
При метода на проектите ученикът развива както способности за анализ, синтез, сравнение, прогнозиране, така и компетентности за самостоятелно търсене, изследване и обобщаване на информация от различни източници, а също и умения за презентиране на продукти, модели, макети в условията на специфична комуникационна среда. Ролята на учителя се променя. Тя вече не е да преподава, а да мотивира, напътства, преценява, анализира, координира и подкрепя учениците при работата им в групата.
 
ОСНОВНА ЦЕЛ:
 
Целта на работата по учебен проект е учениците да бъдат научени самостоятелно да проучват и да използват творчески информация, да планират своята дейност, да оформят и представят резултатите от нея. Те се научават да се адаптират към нови ситуации и да вземат бързи и адекватни решения, да работят в екип, да приемат чуждото мнение и да споделят своето пред партньори и конкуренти. За да се постигне всичко това, у учениците трябва да се развият умения за самостоятелно учене, първоначално в рамките на по-малки учебни задачи и проекти, а след това и на по-големи. От една страна, това е начин за получаване на нови знания, а от друга – и за оценяване на придобитите знания.
 
РОЛЯТА НА УЧИТЕЛЯ:
 
Ролята на учителя е да подпомага учениците в разбирането на новите знания и тяхното обединяване с предходните. Учителят вече не е само източник на знания, той е и ръководител, консултант, стимулатор, партньор, който помага на учениците да формулират свои собствени идеи, мнения, изводи, при които няма предварително избрани и правилни отговори. Ръководството му се изразява в подкрепа и напътствие на учениците в тяхното изследване и предполага създаване на творческа атмосфера за учебната дейност, в която всички мислят свободно и открито, без задръжки и притеснения от грешки в отговорите.
Когато се разглеждат проблемите за ранното детско развитие и развиващото образование в началния етап на училищните дейности в интернационален мащаб, значението на проектите в редица европейски страни има сериозно развитие. В страни като Германия, Австрия, Швейцария, Лихтенщайн и други проектите намират широко приложение. Използват се като форма за усвояване на нови знания и развитие на компетентностите на децата. В този аспект проектите са неразривно свързани с ученето в ранна детска възраст.
 
„КАРТИНА ЗА ДЕТЕТО“
 
Това, което се постига при интегрирането на проектния подход в учебния процес е свързано със създаване на т.нар. „КАРТИНА ЗА ДЕТЕТО“, на базата на която педагозите се ръководят много по правилно в индивидуалния си подход спрямо всяко дете. Редица водещи учени от цял свят определят тази практика като една от най-добрите с света, тъй като притежава следните характеристики:
– децата притежават голям потенциал, който невинаги използват;
– те са конструктори на знанията си;
– отличават се с любознателност;
– децата са малки изследователи и откриватели;
– още след раждането си те чувстват необходимост от контакти;
– притежават сто езика, чрез които могат да изразят знанията и чувствата си чрез различни игри, картини, разкази;
– непрекъснато се стремят да обогатят знанията и уменията си
 
РАННОТО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ:
 
Играта и ученето на децата се приемат като дейности, които са неразделна част от техния живот. Чрез различните дейности, които децата осъществяват се създават условия те да действат съобразно интересите си, да търсят отговор на въпроси, които ги вълнуват, учат се да сравняват и изследват детайлите, от които се състоят предметите, учат се да анализират, да правят определени заключения. Както играта, така и ученето съдействат за развитие на интелектуалната, емоционална и социална сфера на детската личност. В този контекст неоспорими са значението и приносът на проектите, осъществени от децата.
 
Работата по проекти предвижда съвместна дейност на децата, развиваща техните социални, интелектуални и комуникативни компетентности. Тя е насочена към различни области от живота – осъществяват се проекти в областта на изкуствата, в сферата на социалния живот – природен и обществен, и т.н. Реализирането на проекти с цялата детска група или с отделни подгрупи в нея доказва желанието на децата да работят съвместно и да се стремят към определена цел, към определен резултат. Самостоятелният избор на тема, обединяваща детските интереси, и липсата на непрекъснати указания от страна на педагога стимулират детските емоции и инициативността на децата.
 
ВРЪЗКА УЧЕНИК – УЧИТЕЛ – РОДИТЕЛИ – ОБЩЕСТВО:
 
Самостоятелният избор на тема за проект и възможността за изява на детската самостоятелност и инициативност не означава, че учителят е изолиран от дейността на децата. Напротив, той помага на децата, но обикновено не чрез преки, а косвени методи. Преди стартирането на проекта е необходимо децата да разполагат с точни знания, включени иманентно в темата на проекта. Това предполага и включване на опита и компетентностите от страна на родители и близки на децата, които стават съпричастни с осъществяване на проектите. В семейна обстановка децата също имат възможност да получат допълнителни сведения за обектите, включени в темата на проекта, да разгледат картинки, снимки, видеоматериали. По този начин родителите не само могат да помогнат на децата, но и да осъзнаят своята роля при обучението и възпитанието в детските заведения, да осмислят дейностите, с които се занимават децата им, и да се стремят максимално да дадат своя принос в това отношение.
 
Разнообразните източници, от които децата са получили информация, стават повод за: обмяна на нови идеи; желание за изява на силните страни на личността; стимулиране на диалогичното общуване между децата; поощряване на тяхната любознателност и познавателна активност. Още на етапа на събиране на информация и материали, необходими за осъществяване на проекта, у децата се развива умението да преосмислят и дискутират върху всичко, което са чули и видели, да обменят мисли по въпросите, които ги вълнуват, да доизяснят помежду си, а и съвместно с педагозите това, което не са разбрали. Съвместното обсъждане на темата на проекта и различните начини за придобиване на нови знания развива у тях не само комуникативни, но и социални компетентности. Те се учат съвместно да се справят с възникналите проблеми при осъществяване на различните етапи, които се очертават в проектите.
 
ДЕТСКИТЕ ЕМОЦИИ:
 
Изключително важен аспект е въпроса за детските емоции. Емоциите, които вълнуват децата след приключване на проекта най-често са високо ниво на удовлетвореност, гордост от резултатите, желание да ги представят на свои близки и познати и да разкажат за тях. Това доказва по безспорен начин добрите взаимоотношения и сътрудничеството между педагозите, децата, родителите и обществеността, които са заинтересувани от дейностите, с които се занимават децата в детското заведение. Най-значим е приносът на проектите с емоционалния заряд, който те крият в себе си, и съдействат за стимулиране на позитивните страни на детската личност.