Несигурност и информация. Вземане на решения в условия на несигурност и риск. Асиметрична информация. Морален хазарт. Риск. Отношения към риска. Мерки и способи за избягване на риска. Диверсификация на пазарен портфейл.
 
В условията на пазарна икономика всяка стопанска единица действа като елемент от едно множество, което е в непрекъснато взаимодействие с някои от останалите елементи. Поведението на отделните участници обаче не е детерминирано и не може да бъде предопределено. Също така, за всеки един участник е характерно, че има свои собствени интереси и се ръководи от постигането им. Поради това непрестанно трябва да се вземат решения, да се събира и обработва различна информация и да се предприемат реални действия. Именно тук възниква въпросът за несигурността и важността на навременната, точна и правилно обработена информация за заобикалящата среда.
 
Несигурността се свежда до съмненията, които проявява един човек по отношение на способността си да предвижда кои от всички възможни резултати ще настъпят. Несигурността е лично осъзнато усещане за риска в определена ситуация. Несигурността може да се разгледа в три различни направления: несигурност от настъпване на щета; несигурност за размера на щетата и несигурност за момента на настъпване на щетата.
 
Главната насоченост на всяка целенасочена дейност е, че тя се осъществява на базата на предварително определени цели. Но в процеса на действие тези цели са подложени на непрекъснати въздействия на различни фактори. Затова е важно да се определят точно очакваните резултати и границите на допустимите отклонения. Следователно е необходимо да се избере измерител на полезността за всяка комбинация между алтернатива и състояние на природата
 
Полезността се определя от очаквания резултат при избор на една или друга алтернатива. Резултатът ще зависи от избраната алтернатива и от появилото се състояние на природата. За измерител на полезността може да се изберат показатели като: 1. печалба или приходи и 2. загуба (разходи). При измерител на полезността печалба или приходи Решението ще бъде ориентирано към търсене на максимум полезност. При измерител на полезността загуба (разходи) Решението ще бъде ориентирано към търсене на минимум полезност.
 
Специфични критерии за взимане на решение при обкръжение на риск. Използване на матрицата на полезността при вземане на решения в обкръжение на риск. Ще бъдат разгледани два критерия:
 
• критерий на най-вероятното състояние на природата
• критерий на очакваната полезност
 
Критерий на най-вероятното състояние на природата – Избира се алтернативата, която: при търсене на максимум – осигурява максимална полезност при най-вероятното състояние на природата; при търсене на минимум – осигурява
минимална полезност при най-вероятното състояние на природата.
 
Критерий на очакваната полезност – избира се алтернативата, която осигурява максимална (респ., при търсене на минимум – минимална) очаквана полезност. За целта за всяка алтернатива се изчислява очакваната стойност на полезността по формулата: където: очаквана стойност на полезността вероятност за поява на състояние на природата.
 
Решения в условията на риск
 
За едно решение се казва че е взето в условиятана риск, когато субекта на решението не знае със сигурност последиците от всяка възможна алтернатива на действие, защото не познава бъдещите алтернативни обективни обстоятелства, с които може да се представи всяко едно от тях. При вземането на управленски решения в условията на риск се използват критериите:
 
– Максимална възвращаемост;
– Максимално очаквана възвращаемост;
– Максимално очаквана полезност;
– Индивидуален профил на полезността;
– Предпочитания към външната среда;
– Критерии на средните и дисперсиите.
 
Оценка на риска – Съществуват два подхода за оценка на риска: – Изчисляване на обективните вероятности. – Определяне на субективните вероятности.
 
За управлението на риска се полагат комплексни и целенасобени усилия за намаляването на риска в възможно най-голяма степен посредством системи за контрол, обучение, технически средства, софтуерни инструменти и т.н. Системата за управление на риска включва множество елементи на системата за управление на организацията, занимаващи се с управлението на риска и се състои от две подсистеми: – обект на управлението /управляема подсистема/; и субект на управлението /управляваща/.
 
Стратегии за управление на риска – Основно се дефинират 4 стратегии за управление на риска:
 
1. Избягване на риска свързана със съзнателно решение за анулиране на определен риск.
 
2. Предотвратяване на загубата/щетата. Тук се включват различни техники за намаляване на вероятността и последиците в трите времена: преди появата, повреме, постфактум.
 
3. Приемане на риска такава техника за покриване на възможните щети със собствени средства, чрез създаване на резервни фондове, кредити, дотации.
 
4. Трансфер на риска техника за пренасяне на риска върху други субекти. Тази техника се рализира чрез 3 основни метода: хеджиране, застраховане и диверсификация.
 

Процеса на УР е многоетапен и обобщено може да се разгледа 5 етапна схема:
 
1. Анализ на риска.

2. Избор на методи за въздействие върху риска.

3. Вземане на решение.

4. Непосредствено въздействие върху риска.

5. Контрол и коригиране на резултата.
 
Избор на методи за въздействие върху риска:
 
Поради голямото разнообразие на методи за въздействие на риска, основната задача е сравняване на ефективността на отделните методи по множество от различни критерии. Необходимо е определяне на необходимите ресурси, анализ на условията на средата, разпределение на отговорностите на лицата и т.н В рискмениджмънта готови решения няма. Например: не трябва да се рискува повече, отколкото може да ти позволи собствения капитал; не трябва да се мисли, че има само едно решение, възможно е да има и много други варианти.
 
Застраховането се счита за най-ефикасното средство за смекчаване на последиците от реализирането на риска. Има много особености при процесът на застраховане и най-вече внимателното определяне на важните обстоятелства. За възникване на застрахователно отношение трябва да бъде сключен застрахователен договор. Важен е въпросът за определяне на комбинацията между самофинансиране и застраховане.
 
Какво означава диверсификация на портфейла?
 
Диверсификация на портфейла означава разпределение на активите между финансови инструменти и пазари с цел намаляване на риска. Разпределението на активите в портфейла позволява да се намери баланс, така че да се максимизира печалбата при дадено ниво на риск, защото различните класове носят различна степен на риск.