Съвършена конкуренция. Търсене, предлагане и ценообразуване при съвършена конкуренция – краткосрочен и дългосрочен план. Ефективност и благосъстояние при съвършена конкуренция. Ефект на данъците и загуба за обществото.
 
Съвършена конкуренция
 
В икономическата теория се разграничават няколко основни модела за пазарна структура. Един от тях е съвършено конкурентната пазарна структура. При нея е характерно, че на пазара има прекалено голям, неограничен брой стопански субекти, които имат сравнително малки пазарни дялове и не могат да влияят самостоятелно върху образуването на пазарните цени.
 
Друга характеристика е, че се характеризират с еднородна продукция и лесен достъп до пазара. При благоприятни пазарни условия все повече нови фирми навлизат на пазара, което води до увеличаване на предлагането и съответно до намаляване на цените и следователно на икономическата печалба. Поради това, приходите на фирмите спадат и производството се ограничава до момента, в който част от фирмите започват да напускат съответния пазар.
 
Важна особеност е, че на базата на пазарното търсене и предлагане се формира пазарната цена, която се приема като дадена и фирмите формират икономическото си поведение на тази база (тези фирми са т.нар price-takers firms). Също така, достатъчната информация на тези пазари определя и поведението на потребителите, поради което всеки опит за ценова конкуренция от отделна фирма би бил неизгоден.
 
На практика, пазарът на съвършена конкуренция е теоретичен модел до който се доближават много малко и изключително добре развити пазари.
 
Търсене, предлагане и ценообразуване при съвършена конкуренция – краткосрочен и дългосрочен план.
 
Механизмът на ценообразуване на съвършеноконкурентен пазар и формиране на кривата на търсене на отделната фирма може да се изрази графично. Като резултат от взаимодействието между пазарното търсене и предлагане, при пазарна цена – р, съвършеноконкурентната фирма е приемаща цената, т.е. price taker. Тя може да реализира всяко количество по тази цена, поради което нейната крива на търсене е абсолютно еластична при равнище на цената р. Кривата на търсене на фирма при съвършена конкуренция – права, хоризонтална, абсолютно еластична линия.
 
Поведение на фирмата в краткосрочен период
 
всяка съвършеноконкурентна фирма има за цел да максимизира ефекта от дейността си, т.е. максимизиране на печалбата. При съвършеноконкурентна пазарна структура всяка фирма, максимизираща печалбата, се стерми да постигне най-голяма разлика между общия приход и общите разходи. Общият приход се изменя с размера на цената при увеличаване на количеството реализирана продукция с всяка допълнителна единица. Общите разходи обхващат постоянните и променливите, но динамиката им се определя от променливите разходи.
 
Важно място заема т.нал модел „пределен-приход – пределен разход” – чрез сравяване на пределния приход (цената) и пределните разходи може да се установи отималният вариант за поведение на филмата – максимизиране на печалбата, чинимизиране на загубите или прекратяване на производството.
 
– Пределно правило – при MR = MC (p = MC) фирмата постига оптимален положителен произовдствен обем, максимизиращ печалбата.
– Максимизиране на пебалчата – при съвършена конкуренция фирмата максимизира печалбата в краткосрочен период, когато цената (пределния приход) превишава средните разходи при формирания според пределното правило оптимален положителен обем на производството.
– Минимизиране на загубите – при съвършена конкуренция фирмата минимизира загубите в краткосрочен период, когато цената (пределния приход) е по-малка от средните разходи, но превишава средните променливи разходи при формирания според пределното правило оптимален положителен обем на производството.
– Прекратяване на производството – при съвършена конкуренция фирмата прекратява производството в краткосрочен период, когато цената се изравни със средните променливи разходи или спадне под тяхното ниво. В този случай пределното правило е неприложимо за определяне на положителен обем на производството – Q = 0.
 
– Крива на краткосрочното предлагане на фирмата – това е кривата на пределните разходи, по която според пределното правило, ако цената расте, фирмата увеличава оптималния положителен обем на производството, а с това и размера на краткосрочното предлагане.
 
Поведение на фирмата в дългосрочен период
 
Поведението на фирмата в дългосрочен период се постига въз основа на принципите за оптимизация на резултатите в краткосрочен период. Важно значение имат връзките между дългосрочния пределен приход (LMR), дългосрочните пределни разходи (LMC) и дългосрочните средни разходи (LAC). В дългосрочен период се приема, че всичкщи разходи на фирмата могат да бъдат променливи така, че при променящите се пазарни условия фирмата да търси най-подходящ мащаб на производство. Също така се приема, че е налице свободен достъп до пазара.
 
Когато една фирма е в дългосрочно равновесие тя няма причини да променя поведението си. Ако е достигнато ниво при което се реализира пределното условие за равновесие, т.е. MR(p) = MC, то условието за краткосрочно равновесие на практика е и условие за дългосрочно равновесие, с което се определя оптималния обем на производството. Важно е да се съблюдават дългосрочните средни разходи. В условията на дългосрочно равновесие фирмата получава нормална печалба и не е заинтересована да променя поведението си .
 
– Равновесие в дъгосрочен период при икономическа печалба – възможно е дългосрочното равновесие да бъде нарушено, което може да повлияе на поведението на фирмата и да се наложи тя да търси по-ефективен мащаб на производството.
При тези обстоятелства се формират условия за получаване на икономическа печалба, което ще подтикне и другите фирми да предприемат подобни действия, което ще доведе до приток на нови фирми.
При тези условия не може да се формира дългосрочно равновесие. Също така, увеличеното предлагане ще доведе логично до намалеване на пазарната цена и всички фирми ще са принудени да коригират поведението си.
 
– Равновесие в дъгосрочен период при икономически загуби – и при този случай се приема, че фирмата е в дългосрочно равновесие и реализира нормална печалба, но при определени пазарни обстоятелства може да се формира нова равновесна цена и тъй като бе разгледано, че този вид фирми са т.нар приемащи цената (price takers firms) то се налага да бъде коригирано поведението и да бъде намален оптималния производствения обем.
Новата цена е неблагоприятна, тъй като е по-ниска от дългосрочните средни разходи и това налага фирмата да търси оптимален обем на производство, при който да минимизира загубите. Подобно поведение следват и останалите фирми на пазара и тъй като не могат да постигнат дългосрочно равновесие част от тях да напуснат отрасъла или да бъдът закрити.
Логично това ще се отрази на пазарното предлагане и в последствие на пазарната цена, която ще се върне на изходното си ниво, при което фирмите на пазара ще реализират нормална печалба и ще бъдат в дългосрочно равновесие.
 
Ефективност при съвършена конкуренция (или как да се произвежда)
 
При съвършена конкуренция фирмите са приемащи цената, която се образува на база пазарното търсене и предлагане. В краткосрочен период е възможно отрасълът да реализира икономически печалби или загуби. Но важно условие са механизмите на свободна конкуренция чрез навлизането или напускането на фирми от отрасъла, при което останалите фирми могат да минимизират дългосрочните средни разходи при определена цена.
Реализирането на условието p = min LAC е критерият за производствена ефективност, което означава, че всяка стока от постигнатият оптимален обем на производство е произведена с най-малки разходи.
 
По този начин, чрез принципите на съвършената конкуренция се дава отговор на въпроса – как да се произвежда, т.е. с най-рационално и ефективно използване на ресурсите д асе постига минималният ефективен мащаб на производството при спазванена пределното правило. Важно е да се отбележи, че производствената ефективност носи и преимущества и за потребителите, тъй като те получаватжеланата стока на най-ниската цена.
 
Ефективност при разпределението на ресурсите (или какво да се произвежда)
 
Ефективността при разпределението на ресурсите се постига когато при p = LMC всяка фирма достига оптимален производствен обем, т.е. произвежда необходимите на обществото стоки в в оптимални количества, при което се постига ефективно разпределение на ресурсите. Когато това се постигне, всяко следващо изменение в структурата на производството, респективно в структурата на ресурсите е неефективно и за филмите и за обществото.
 
По този начин чрез механизмите на съвършена конкуренция се дава и най-точният отговор на въпроса – какво и в какви количества да се произвежда, а именно – това, което отговаря на предпочитанията и бюджетите на потребителите.
 
Благосъстояние при съвършена конкуренция – очаквайте скоро.
 
Ефект на данъците и загуба за обществото – очаквайте скоро.