Разходи на фирмата. Анализ на разходите. Минимизиране на разходите. Функция на разходите. Видове разходи. Разходи на фирмата в краткосрочен и дългосрочен план. Промяна в цените на факторите на производство.
Разходите за производството се образуват на базата на принципа за ограничеността на ресурсите, тъй като ако определени ресурси бъдат влогжени в производството на определена продукция, те не могат да бъдат използвани отново за създаване на други продукти. Поради тази причина всички разходи за производството се явяват в качеството на алтернативти или икономически разходи. Направените икономически разходи за определвен ресурс са свързани с неговата факторна цена, която се определя от неговото най-добро алтернативно приложение.
Необходимо е да се прави разграничение мужду Разходи на фактори и Разходи за производство.
– Разходи на фактори на производството (факторни разходи) – разходи на фактори на производството, изразяващи технологично ефективни комбинации между тях.
– Разходи за производството (производствени раходи) – те са стойностно изражение на факторните разходи.
Логиката е следната – конкретните съотношения между факторите се постига чрез комбиниране на техните цени, на базата на което се определят и производствените разходи на фирмата.
Разходите на фирмата се обособяват в две направления:
– Първото направление обхваща всички алтернативни разходи, които се извършват във форма на преки парични плащания на външни доставчици на ресурси, поради което те се определят като явни или външни разходи. Към тях се отнасят разходи за суровини, материали, машини, работна заплата, транспортни разходи и др., които са свързани с външни източници на ресурси (които са фактори на производството).
– Второто направление обхваща алтернативните разходи за принадлежащи на фирмата ресурси. Те се определят като неявни или вътрешни разходи. Пример – ако дадена фирма има собствена сграда, тя не прави преки текущи парични плащания, но има възможност те да бъдат отдадени под наем и да бъде реализирани приходи.
Важно значение имат както явните (експлицитни) разходи, така и неявните (имплицитни) разходи, тъй като те образуват пълния размер на икономическите (алтернативни) разходи. С други думи, Икономическите разходи представляват сумата от пълния размер на явните и неявните разходи извършени за производство на определен обем продукция.
Разходи на фирмата в краткосрочен план
Анализът на разходите в краткосрочен период е важен за успешното функциониране на всяка фирма. Те могат да се изследват в три направления – общи, средни и пределни разходи.
1. Общи разходи
Общите разходи обхващат всички всички разходи – явни и неявни, които фирмата извършва за производството на определен обем продукция и се означават със символа TC (total costs). В краткосрочен период общите разходи се разделят на две групи – Постоянни и Променливи.
– Постоянни разходи – разходи, чийто обем не зависи от количеството на произведената продукция и се означават с FC (fixed costs). Постоянните разходи се извършват преди започване на производството.
– Променливи разходи – разходи, чийто обем зависи от количеството на произведената продукция и се означават с VC (variable costs). Това са разходи за всички променливи фактори на производството (труд, суровини, материали, енергия и др.). Те се извършват със стартиране на производството и се увеличават едновременно с увеличението на произвежданата продукция, но с различна динамика.
2. Средни разходи
Средните разходи се определят на базата на отношението между общите разходи и количеството на произведената продукция, т.е. средните разходи са разходите за единица продукция. Бележат се с AC (average costs). AC = TC/Q.
Средните разходи се разделят на Средни Постоянни разходи и Средни Променливи разходи, тъй като за производството на всяка единица продукция се използват както постоянни, така и променливи фактори на производството.
Средни Постоянни разходи
Определят се от отношението между постоянните разходи и количеството на произведената продукция. Това е размерът на постоянните разходи в единица продукция при даден обем на производството. Бележат се с AFC (average fixed costs) = FC/Q. Колкото по-голямо е количеството на произведената продукция, толкова по-малък е размерът на средните постоянни разходи във всяка единица, тъй като те се разпределят върху все по-голям брой бродукти.
Средни Променливи разходи
Определят се от отношението между променливите разходи и количеството на произведената продукция. Това е размерът им в единица продукция при даден обем на производството. Бележат се с AVC (average variable costs) = VC/Q. Средните и средните променливи разходи имат важно значение върху повечедието на всяка фирма и се прави сравнение между тях и цената на продукцията.
Ако цената е по-ниска от средните разходи, се налага производството да бъде ограничено за определен период, а при положение, че цената е по-ниска от средните променливи разходи се налага фирмата да прекрати дейността си.
Пределни разходи
Те могат да бъдат представени като разходи за създаване на последната единица от дадено количество продукция. Поради факта, че постоянните разходи се извършват преди започване на производството, то Пределните разходи изразяват нарастването на променливите разходи ако обемът на производството се увеличи с една допълнителна единица. Бележат се с MC (marginal costa) = ∆VC/∆Q.
Също така е известно, че общите разходи нарастват с размера на променливите, затова Пределните разходи изразяват и нарастването на общите разходи, ако производството се увеличи с една допълнителна единица.
Производствени разходи в Дългосрочен период
Успешното функциониране на всяка фирма зависи от възможността да планира дългосрочно на базата на пазарните тенденции. Това може да бъде постигнато посредством изменение в производствените мощности, когато всички фактори на производството са променливи. Поради тази причина производствените разходи не се делят на постоянни и променливи. Те се разглеждат само в качеството си на променливи.
Основен принцип за определяне на поведението на всяка фирма е, че не може да бъде допуснато реализиранена загуби в продължителен период. Така всяка фирма се стреми да измени мащаба на производството си, така че да минимизира Средните разходи в Дългосрочен период.
Дългосрочни средни разходи
Сългосрочните Средни разходи (LAC) се форимрат въз основа на Краткосрочните Средни разходи (SAC). Връзките между LAC и SAC могат да се установят графично. Всяка крива на SAC има специфична U-образна форма и съответства на определен мащаб на производството, т.е. на определен мащаб на фирмата.
Зависимостите при формирането на краткосрочните и на дългосрочната крива на Средните разходи отразяват действието на два закона:
– при Краткосрочните криви – Закона за намаляващата възвръщаемост;
– при Дългосрочната крива – Закона за възвръщаемост от мащаба (икономии или загуби от мащаба).
В крайна сметка като обобщение за Кривата на Дългосрочните средни разходи може да се определи следното – изразява възможността при всеки обем на поризводството фирмата да постига такива размери (мащаб), които да й позволяват да минимизира Средните разходи.
Дългосрочни Пределни разходи
Бележат се с LMC и се извеждат въз основа на краткосрочните, ноте вече не изразяват само измененията в променливите разходи, а се отразява и нарастването на Алтернативните разходи на копитала при прехода към по-голям мащаб на фирмата с цел постигане на по-голям обем на производство и минимизиране на Средните разходи.
Дългосрочни Пределни разходи се формират като допълнителни разходи, когато фирмата изменя мащаба на производството, т.е. когато всички фактори на производството са променливи, с което се изменят и размера на Дългосрочните Общи разходи.