Несъвършена конкуренция. Монопол. Същност и причини за съществуване на монопол. Отрицателни ефекти от монопола – ценообразуване и неефективност. Разделяне на пазара и ценова дискриминация.
 
Несъвършена конкуренция.
 
Несъвършените пазари се характеризират с различна степен на диференциация на продукта, което се отразява върху поведението на отделните пазарни субекти. Поради характера на производството в много сектори се образуват големи фирми, които могат да си позволят икономии от мащаба в дългосрочен период. Поради това броят на големите фирми в отделните отрасли е ограничен, тъй като са налице сериозни бариери за навлизане в определен сектор. Също така огромните фирми имат силна власт, чрез която могат да въздействат върху процесите и участниците в определен сектор.
 
Несъвършените конкуренти са т.нар. price makers firms – т.е. те могат да оказват влияние върху пазарната цена на даден пазар.
 
Монопол
 
Монополната пазарна структура се характеризира най-общо с единствен производител, който произвежда еднороден продукт, тъй като по този начин в този продукт се съсредоточава цялата власт за съответния отрасъл, което дава възможност да се постигне най-доброто съотношение между цена и произвеждано количество и по този начин се оптимизира ефекта от дейността. Втози случай индивидуалнат акрива на търсене на монопола е и пазарната крива (тъй като монополиста е единствен продавач), която има отрицателен наклон.

Наличието на монополист в определен пазар създава сериозни или непреодолими бариери за длуги фирми. На тази база, в икономическата теория се разграничават няколко вида монополни пазарни структури: открит, закрит, регионален и естествен.
 
Открит монопол
 
Откритият монопол е такава пазарнаструктура, която се формира без специална защита от други конкуренти. Свързана е с въвеждането на нови производства, нови технологии и др., но в дългосрочен аспект е малко вероятно да се задържи, тъй като няма специални защити за навлизане на нови фирми на съответния пазар.
 
Закрит монопол
 
Закрит монопол възниква, когато са налице юридически ограничения, които се приемат като легални, официално определени бариери. Пример за това са патентите, които дават възможност на своите притежатели да ги използват в различни производство. Друг пример е издаването на държавен лиценз върху определени дейности.
 
Регионален монопол
 
Пазарна структура, която се формира въз основа на специфични географски особености и възможности за задоволяване на конкретни възможности. Пример за това е обслужването на определено населено място от една автобусна линия, което е напълно достатъчно за конкретните особености на пазара и не може да се осъществу по друг начин.
 
Естествен монопол
 
Възниква във връзка с икономии от мащаба, тъй като минимален ефективен мащаб на производството се постига с обем, който задоволява пазарното търсене при цена, която покрива дългосрочните следни разходи.
 
Същност и причини за съществуване на монопол.
 
В условията за съвършена конкуренция, фирмите непрекъснато изпитват опасност от загуби и фалит, тъй като техните разходи могат да се окажат по-високи от цените на пазара. Поради това те са принудени да работят на границата на своята ефективност.

От друга страна, конкуренцията на пазара дава възможност на по-големите и силни фирми да постигнат по-ниски средни производсвени разходи. Така се заражда необходимостта от окрупняване на бизнеса и постигане на манапална позиция на определен пазар, тъй като това би дало възможност да се определя количеството на предлагането и такава цена, че да бъдат постигнати постоаянни и големи печалби.

Важна особеност на монопола е факта, че монополната цена не е резултат от действието на силите на търсенето и предлагането (поради липса на конкуренция) и по този начин се търси максимална печалба за монополиста. От много важно значение е наличието или отсъствието на заместители на продукта или услугата предлагана от монополиста.
 
Пречки пред влизане в индустрията
 
Бариерите за навлизането на нови фирми на съответния монополен пазар могат да се разделят наестествени и изкъствено поддържани.

– Естествени бариери – липсата на заместители; големият размер на капитала на монополистите; изключителното притежание на някои оскъдни стопански ресурси (патенти, машини и съоръжения, технология, земи, високоспециализирани специалисти и др.).

– Изкуствено поддържани бариери – това са разнообразни и целенасочени действия от страна на стопанските субекти, фирмите и държавата за запазване на монополната позиция.

Отрицателни ефекти от монопола – ценообразуване и неефективност
 
Действията на монополистите в отделни стопански сфери могат да породят определени стопански и социални последици. Това е важен въпрос за моделирането на икономическата политика, която насърчава ефективното използване на ресурсите и растежа на общественото благосъстояние.

Класическото разбиране за монопола като структура на пазара е, че той влошава ефективността в разпределението и използването на оскъдните стопански ресурси. За разлика от условията на съвършена конкуренция, при монополът освен нормалната печалба се преследва и т.нар. свръхнормална печалба.

– Съвършена конкуренция: P = MC = AC → нормална печалба
– Монопол: P > MC и P > AC→ нормална печалба + свръхнорална печалба

Всъщност монополното положение позволява на монополиста да постига висока печалба чрез поддържане на монополно високи цени, а не чрез понижаване на производствените разходи. Може да се определи, че монополистът се стреми да максимизира своето благосъстояние, но по този начин влошава благосъстоянието на обществото.

 
Разделяне на пазара и ценова дискриминация
 
Монополистът е в състояние да образува различни цени за различните потребители на едни и същи монополни продукти и услуги на различните пазари, като по този начин увеличава размера на общата си печалба. Практикува се разделянето на пазарите по различни критерии и налагане на цени за всеки от тях. Това се прави с цел да се извлече максимална печалба от различни пазари, всеки от които има своите специфики на търсенето.

Монополистите сегментират пазарите в зависимост от следните- географското разположение; тива и равнището на търсене на пазара; часовата или сезонната зона на потребителите и т.н.

Ценовата дискриминация има много измерения р различните случаи и пазари. Може да се определи, че се предприема за навлизане на пазар, който без подобна практика би останал извън кръга на потребителите на монополиста. Също така посредством различните цени на различните пазари монополиста увеличава общите си приходи и следователно размера на печалбата си.