Полезност и поведение на потребителя. Дефиниция за полезност. Видове полезност. Криви на безразличие, бюджетни ограничения и максимизиране на полезността. Пряка и непряка функция на полезност, разходна функция, функции на търсенето на Маршал и Хикс.
 
Потребностите се задоволяват с определена система от блага в процеса на потреблението. Валидно е определението, че полезността на едно нещо го прави благо. Полезността има субективна основа, тъй като зависи от субективната оценка на потребителя. Полезността отразява състоянието на човешката природа, ценностната система на потребителя и се определя от разполагаемите възможности на отделните индивиди. Едно и също нещо може да има голяма полезност за бедния и никаква полезност за богатия.
 
Количествените отношения между полезността и потребността имат определена зависимост. Когато една потребност е високо интензивна, би трябвало и благото което я задоволява да има висока степен на полезност. Всяко благо има определена степен на полезност, своя количествена определеност. Тя зависи най-вече от два фактора: първият е интензивността на определена потребност, задоволявана от благото; вторият е количеството на потребяваните части от благото. Тези фактори за във връзка и взаимно се обуславят.
 
Колкото по-голямо е количеството на отделните части от благото, включвани в потреблението, толкова по-малка става интензивността на съответната потребност. Важен е извода, че ако в процеса на потреблението количеството на едно благо се увеличава, полезността на последователно използваните му съставни части намалява.
 
В сила е и обратното заключение – когато едно благо е по-ограничено, по-голяма е неговата полезност. Също така това благо е и по-трудно достъпно и по ценно. Полезността и ценността са важни признаци при характеристиката на благата и имат съществена роля при определянето на принципите на поведение на потребителите. Пример за това е факта, че когато едно благо е лесно достъпно и в неограничено количество, то може да има полезност, но няма ценност това са т.нар. свободни блага (вода, въздух и др.).
 
Всички други блага, които имат и полезност и ценност са т.нар. Икономически блага. Те са ограничени и се включват в системата на потреблението чрез пазара, а ценността им е критерий за определяне на тяхната цена.
 
– Първи закон на Госен: при потреблението на едно делимо благо, полезността на последователно потребяваните му части намалява.
 
– Втори закон на Госен: при задоволяване на определена съвкупност от потребности с ограничени (икономически) блага, човек така организира потреблението, че в неговия край всички блага имат приблизително еднаква полезност.
 
Консумацията на определена полезност означава задоволяване на дадена потребност, поради което придобиването на благото е една от важните цели на потребителя. Каква ще бъде полезността зависи от личните предпочитания, от личния избор и от условията на ограниченост. Факт е, че икономическите субекти имат различен достъп до блага, защото имат различни доходи. По този начин потребителският избор отразява не само предпочитанията, но и т.нар. бюджетно ограничение (размера на разполагаемия доход у потребителя). Ролята на бюджетното ограничение се проявява при равни други условия. Следователно потребителският избор се формира на базата на равнището на доходите, равнището на цените и предпочитанията, при което потребителите се стремят да максимизират полезността от потребяваните стоки.
 
Закон за намаляваща пределна полезност
При увеличаване на количеството потребявано благо полезността на всяка допълнителна част от благото намалява.
 
Пределната полезност
Означава полезността на последната част от едно делимо благо. Но също така е валидно и следното определение – Пределна полезност допълнителната полезност от потреблението на една допълнителна единица от дадено благо. Второто определение не противоречи на първото, а го допълва и обосновава, защото всяка нова допълнителна пределна част от благото е и последна.
 
Обща полезност
Въпреки, че при потреблението полезността на всяка следваща част от благото намалява, полезността от всички части на това благо се увеличава. Поради тази причина с цел да се анализира потребителското поведение се използва и понятието обща полезност.
 
Средна полезност
Формира се като отношение между общата полезност и съответното й количество от благото. AU = TU/Q (AU – average utility; TU – total utility; Q – quantity)
 

Закон за намаляващата пределна полезност и законът за търсенето
Според закона за търсенето, ако цената намалява, търсеното количество се увеличава. Също така ако количеството на потребяваното благо се увеличава, пределната полезност намалява. Факт е, че при една и съща цена богатите придобиват по-малка полезност в сравнение с бедните.
 
Поведение на потребителя
При оценка на потребителското поведение един от най-важните въпроси се отнася до механизма на формиране на ефекта от потреблението. Факт е, че благата са ограничени, както и икономическите възможности на потребителите са ограничени. На тази база е важно да се установи как се формира изборът на потребителя. Важен е въпросът за т.нар. равновесие за потребителя, при което потреблението се максимизира, но с оглед на съществуващото бюджетно ограничение.
 
Равновесието на потребителя се изследва чрез два подхода: кардинален и ординален.
 
– Кардинален подход – свързан е с кардиналната полезност, като равновесието се определя въз основа на максимизиране на ефекта от потреблението при намаляваща пределна полезност.
– Ординален подход – основава се на ординалната полезност и използването на криви на безразличието.
 
Когато се използва пределната полезност при определяне на механизмите на равновесие е важно какви стоки придобива потребителя, в какви количества и при какви цени. Това зависи от редица обстоятелства като: субективната преценка, факта дали изразходваните пари за една стока осигуряват полезност, такава каквато биха могли да осигурят ако са похарчени в друга стока и от бюджетното ограничение на потребителя.
 
Поради бюджетното ограничение всеки потребител се стреми към рационален потребителски избор, т.е. на базата на наличния бюджет да се определи какви стоки и в какви количества да се вземат, за да се максимизира потреблението.
 
Важно място заемат: претеглената пределна полезност като отношение между пределната полезност и цената на една стока. Закон за равните претеглени пределни полезности – потреблението на всяка стока продължава дотогава, докато претеглените пределни полезности на всички стоки се изравнят, с което потребителят постига равновесие. Ефект на дохода – нарастване на търсеното количество от поевтиняла стока в резултат от увеличаването на реалния доход.
Ефект на заместване – нарастване на търсеното количество на поевтиняла стока, които води до заместване на относително по-скъпи стоки.
 
Потребителски излишък – допълнителната изгода за потребителя, получена като разлика между потребената обща полезност и заплатената полезност за определено количество благо. Закон за намаляваща пределна полезност – когато количеството на потребяваното благо расте, пределната полезност намалява, но общата полезност расте, макар и с намаляващ темп.
 
Криви на безразличие, бюджетни ограничения и максимизиране на полезността
 
Кривата на безразличие е хипотетичен модел за изразяване на поведението на всеки користен потребител. Чрез нея се установяват неговите предпочитания сред множество алтернативни възможности. Използва се графика с три измерения. По кординатните оси х и у се определят количествата на потребяваните стоки, а по оста z – общата полезност от тяхното потребление. При различни вариации на потреблението на потребителя се стига до т.нар. крива на безразличието на която има безброй много точки изразяващи комбинации от двете блага с еднаква обща полезност.
 
– Условия за заменяемост – изразяват количествените пропорции на замяната в зависимост от степента на ограниченост на благата.
– Закон за замяната – по-ограничените стоки имат по-висока относителна стойност на замяна.
– Пределна норма на заменяемост (субституция) – числов коефициент, изразяващ количествената пропорция на заменяемост между две блага. Показва с колко се намалява количеството на едно благо при увеличение на количеството на другото с една допълнителна единица.
 
Форма и наклон на кривата на безразличие
Кривата на безразличие изразява нелинейна зависимост между двете променливи. Тя е намаляваща функция, има отрицателен наклон и е огъната към центъра на координатната система. Колкото по-наляво е една точка по кривата, толкова по-голямо е количеството от едната стока Б и по-малко от другата стока А.
 
Карта на безразличие
Съвкупност от криви на безразличие, всяка от които има по-високо равнище на обща полезност, ако е по-надясно от останалите (по-отдалечена от центъра на координатната система).
 
Бюджетна линия
Съвкупност от възможни комбинации на потребителския избор, които могат да бъдат осигурени при бюджетно ограничение и постоянно равнище на цените на стоките. Всички комбинации, които са надясно то бюджетната линия са недостижими, поради ограничения бюджет, а комбинациите, които са наляво от бюджетната линия са възможни, но неблагоприятни, защото не осигуряват оптимални количества от благата. Наклон на бюджетната линия – бюджетната линия е намаляваща, с отрицателен наклон, т.е. налице е обратна зависимост при измененията на двете променливи.
 
Ефект от изменение в дохода
Изразява се в изместване на бюджетната линия – надясно, ако доходът расте и наляво, ако доходът намалява, при равни други условия.
 
Ефект от изменение в цената
Изразява се в изместване (промяна на наклона) на бюджетната линия от страната на координатната ос, която изразява количествата на стоката с изменяща се цена. Ако цената намалява, се купуват повече стоки, а бюджетната линия се измества надясно и обратното.
 
Равновесие на потребителя при крива на безразличие
Състояние, при което потребителският избор се оптимизира. Това се постига в точка, в която бюджетната линия е допирателна към определена крива на безразличие.

 
Подход на Хикс
Разглеждат се ефекта на дохода и ефекта на заместването при изменение в цената. Ако цената спадне, при равни други условия, това увеличава реалния доход и се изразява в изместване на бюджетната линия от изходното състояние до ново, променя се наклонът й и става допирателна към нова крива на безразличие. Постига се по-високо равнище на потребление, тъй като кривата на безразличие е по-надясно, а потребяваното количество се увеличава. Равнището на реалния доход нараства и това се отразява на новата крива на безразличие.