Асиметрична информация. Видове асиметрична информация. Неблагоприятен избор. Начини за решаване на проблемите свързани с неблагоприятния избор (adverse selection). Мморалния риск (moral hazard).
 
При анализ на функционирането на пазарите в условията на асиметрична информация, изследванията показват, че на практика участниците на пазара не притежават еднаква информация, което изключва възможността за справедливо разпределение и използване на ресурсите. Този факт променя радикално изводите на теорията за равновесието и води до неизбежни провали на пазара (market failure) и до влошаващ подбор (adverse selection).
 
В икономиката информационна асиметрия се занимава с изследването на решения при транзакции, когато едната страна има повече или по-добра информация, отколкото другата. Това създава липса на баланс на силата при транзакции, което пък може понякога да доведе до „изкривяване“ на транзакцията.
 
Моделите на информационна асиметрия предполагат, че поне една от страните в транзакция има релевантна информация, докато другата/те нямат. Някои модели на асиметрична информация могат да бъдат използвани също така в ситуация, при която поне една от страните може да наложи, приведе в действие или ефективно да си отмъщава (репресира) за нарушения, неспазвания (на някаква договорка) по някои части от договор, докато другата не може.
 
В резултат от бурното развитие на човешката дейност в съвременното общество се увеличава броят на стопанските организации и се усложняват производствените, икономическите и стопанските процеси. Това води до нарастване на обема на обработваната информация в процеса на управлението.
 
В практиката съществуват много определения на понятието информация. Приема се, че информацията е съвкупност от сведения, определящи степента на нашите знания за различните събития, явления и факти, така и общото философско определение за информацията като отражение на реалния свят и т.н.
 
Най-общо тя може да бъде разделена на две основни групи: научно-техническа и социална. Научно-техническата инфомация включва резултатите от научните изследвания в областта на съответната дейност. Социалната информация включва сведения, необходими за управлението на обществото и неговите социални организации. Икономическата информация е част от социалната и отразява възпроизводствения процес.
 
Други видове информация ся: – вътрешна и външна; – входяща и изходяща; – нормативно-справочна; – планова, отчетна и аналитична.
 
В световната и българската литература вече си пробива път становището, че информацията е бизнес ресурс. Данните се обработват и представят на мениджъра като информация, която се оценява в съответствие със съществуващите знания. Той интегрира опита и информацията. Това е основание за характеризиране на модерните общества като информационни.
Посоченото илюстрира необходимостта от съществени промени в природата на процесите, свързани с осигуряването на управлението с информация. Измененията в природата на информационната дейност в мениджмънта през последните години са свързани с широкото разпространение на информационните технологии. Прилагането на компютри за предоставяне на необходимата в бизнеса информация революционизира мениджърската дейност.
 
При анализ на функционирането на пазарите в условията на асиметрична информация, изследванията показват, че на практика участниците на пазара не притежават еднаква информация, което изключва възможността за справедливо разпределение и използване на ресурсите. Този факт променя радикално изводите на теорията за равновесието и води до неизбежни провали на пазара (market failure) и до влошаващ подбор (adverse selection).
 
Опортюнизм
 
Необходимо е да се разгледа понятието опортюнизм в поведението, т.е. преследването на собствения интерес с всички средства. Това включва, макар и рядко, в явните им форми такива крайности като лъжа, кражба и измама. Обикновено опортюнизмът се изразява в хитруване, представено от активните и пасивните форми на ex ante и ex post разновидностите си.
 
Ex ante и ex post опортюнизм
 
Ex ante и ex post опортюнизмът се признават в литературата по застраховането, в която се наричат съответно неблагоприятен избор и морален хазарт (по-известното наименование). Неблагоприятният избор е следствие от неспособността на застрахователя да разграничи рисковете от нежеланието за разкриване на истината. Склонността на застрахованите да не постъпват по отговорен начин и да не предприемат действия, намаляващи риска, са причина за появата на моралния хазарт.
 
В икономическите анализи опортюнизмът най-често се свързва с непълно и/или погрешно предадена информация и по-специално с умишлени действия, целящи подвеждане, изопачаване, прикриване и т.н. Това води до реално или изкуствено създадени условия на информационна асиметрия, които усложняват значително функционирането на икономическите организации.
 
Морален риск (Moral Hazard)
 
Понятието може да бъде най-добре обяснено с помощта на следния пример:
 
Когато на пазара на автомобилни застраховки се сключи сделка, тя прехвърля риска от някакво произшествие. Рискът включва най-вече две неща: 1) негативите от някакво събитие, и 2) вероятността това събитие да се случи. Вероятността да възникне произшествие с автомобил зависи в някаква степен от действията на неговия собственик. Собственикът има рационален мотив да пази автомобила си, но този мотив действа в по-слабо, когато автомобилът е застрахован. Тогава по-малкото внимание към сигурността на автомобила променя вероятността той да бъде откраднат например. Има морален риск, когато прехвърлянето на риска от дадено събитие променя вероятността това събитие да се случи.
 
Моралният риск предполага някакво очаквано действие, което може да се промени характера на застрахователната сделка. (Такова действие обикновено се нарича скрито действие.) Теорията на играта предлага аналитичен подход към подобни ситуации, който търси равновесие във взаимодействие не само на настоящи действия, но и на очаквания. В последна сметка теорията на играта обяснява ситуации, в които моралният риск не е попречил на възникването на пазар. Освен това тази част от икономическата наука предлага начини за преодоляване на проблеми, свързани с недостиг или асиметричност на информацията (вкл. морален риск и обратен подбор), които предотвратяват т.н. Пазарен провал.